Ароматът на липата
Ароматът на липата
Върна се при мен тъгата,
поканена от аромата на липата.
Споменът дълбоко пак бушува,
сърцето ден след ден тъгува.
Слънчеви лъчи из въздуха играят
влюбени, с усмивка бъдеще чертаят.
А душата, като птица в клетка,
се дави в мрак. Каква трагична гледка!
"Обичам те" как искам да изричам,
на теб до гроб да мога да се вричам.
Но пак сама съм със тъгата,
към теб ме води ароматът на липата.
Върна се при мен тъгата,
поканена от аромата на липата.
Споменът дълбоко пак бушува,
сърцето ден след ден тъгува.
Слънчеви лъчи из въздуха играят
влюбени, с усмивка бъдеще чертаят.
А душата, като птица в клетка,
се дави в мрак. Каква трагична гледка!
"Обичам те" как искам да изричам,
на теб до гроб да мога да се вричам.
Но пак сама съм със тъгата,
към теб ме води ароматът на липата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Борисова Всички права запазени
