10.06.2009 г., 8:48

Асансьор - действителен случай

822 0 7

 

 

АСАНСЬОР

 

 

Уж случайно се видяхме.

Асансьорът ни събра.

Някак аварийно спряхме

на секунда от целта.

 

Между лампи и етажи,

копчета, огледала,

бях с, може да се каже,

най-красивата жена.

 

Чуствата ме залюляха,

боже, как попаднах тук .

Вдигах се над небесата,

скачах с празен парашут.

 

Във косите ù се лутах.

Разболях  се от любов.

Устните ù предпочитах,

вкусни като краден плод.

 

И политах, и залитах.

Падах, ставах на крака.

И не чаках, и не питах,

и не можех да се спра.

 

 

Господине, Ваш'то име?

Целият сте вир вода.

Отворете си очите,

вече сме на свобода.

 

Уж случайно се видяхме,

асансьорът ни събра.

Между лампи и етажи

пак сънувах чудеса.

 

Аз сънувах - а не Tя...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...