Jun 10, 2009, 8:48 AM

Асансьор - действителен случай

818 0 7

 

 

АСАНСЬОР

 

 

Уж случайно се видяхме.

Асансьорът ни събра.

Някак аварийно спряхме

на секунда от целта.

 

Между лампи и етажи,

копчета, огледала,

бях с, може да се каже,

най-красивата жена.

 

Чуствата ме залюляха,

боже, как попаднах тук .

Вдигах се над небесата,

скачах с празен парашут.

 

Във косите ù се лутах.

Разболях  се от любов.

Устните ù предпочитах,

вкусни като краден плод.

 

И политах, и залитах.

Падах, ставах на крака.

И не чаках, и не питах,

и не можех да се спра.

 

 

Господине, Ваш'то име?

Целият сте вир вода.

Отворете си очите,

вече сме на свобода.

 

Уж случайно се видяхме,

асансьорът ни събра.

Между лампи и етажи

пак сънувах чудеса.

 

Аз сънувах - а не Tя...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....