Ател
През полукръг от сини ленти
аз търся своя път,
защото благодарна съм за всички разядени сметки,
подписани с мойта кръв.
Всеки мой ден е вятърна мелница,
всяка радост - мръсна лъжа,
аз пиша като свещена вещица,
изгорена под лъч светлина.
Аз кашлям по стаите жълти
като луд наркоман.
И виждам касетофони,
покрити във вана от срам.
***
А вие тъй подло и нагло убивате много души.
От времето по-неблагодарни,
опиянени от лилави стрели.
Вие не можете потока да спрете,
Косача всички върти
и с пръст гали косите на тази,
дето най-много мълчи!
***
Вие всички сте роби!
Паплач от диви свине,
които се молят на побъркан Бог!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени