В нощта по плажа тичат самодиви...
След бурята и нощния порой
морето е потънало – без сили –
в митичен сън, донесъл му покой!
Отсреща – светлините на градчето,
притихнало край залива смълчан,
намигат ни... и пей щурчето,
затоплено в горещата ти длан!
Една вълна в краката ни се вплита,
с последен стон издъхва на брега...
Прегръщам те... телата ни се сплитат...
И мокра е, и тръпна любовта! ...