velikataniki (Николина Милева)
207 6868
2.10.2010 г., 0:24 ч.

Аутопсия на сърцето... 

  Поезия
1022 0 20

Къде съм!?

...................

Подземна морга!?

С отворени уста, побелял... викам.

Изцъклени очи... марш на гарга,

оплаква своя гарван... скитащ.

 

Скрий ме от задушните терзания

на „колегите" от другите камери.

Пищят животни - удари – терзания...

и техните маси са каменни.

 

О, тези светофари,

 как избодоха очите ми.

Редуват цветовете!?

Режат тялото ми с триони,

забиват пирони.

Наглост...

пресичат на червено,

глухи са!

 

Нека спрат...

 

Ах, тези смъртно бели маски...

А ръкавиците им за какво са!

Но аз съм ЖИВ, виж ги, шепа „мравки”...

арогантно събличат студената ми кожа.

 

Гръдният кош на две разполовиха.

Играят си с червата ми, сплитат си плитка.

В ръцете им... геройски се раздвижиха... ха ха

Как са се оплели, горките ми, на топка.

 

А сърцето???

 

Кажи им да оставят сърцето!

Кажи им да не го докосват.

Защо го правят, аз съм жив, ето

пипни, докосни ме...

                   (труп на пода проснат).

 

Странно, ти нямаш ръце.

Какво е това – перушина!

Колко си мека, лесна... блуднице.

Като от опушена, жива картина.

 

Точно ти ли... дойде за мен?

 

Извадиха го...

                  Още бие...

                              Виж....

 

Време ли е?

                Почакай...

                       Недей...

 

Аз съм ЖИВ, а ти???

                     Закъсняла си.

 

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??