27.02.2010 г., 20:39

Аутсайдер

1.1K 0 0

Нямам спомени, а имам минало;

нямам корени, а съществувам реално.

Аз живея, но не оставям следи.

Без желание се сблъсквам с хора и ситуации.

 

Самичък. Светът е прекалено сложен.

Самичък - не изграждам завист,

                    не събуждам чувства,

                    не живея материално.

 

Самичък мога да оцелея -

егоист, себелюбец и крадец.

Днес съм тук, а утре - не.

Кой ще ме потърси и въобще ще разбере.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...