Автобиографично
Родих се аз неказаното да ви кажа,
неписаното да напиша...
Диханието е поезия
на побелели от мълчанието дробове,
с които учестено дишам.
Отмервам трескаво
секундите оставащи до края...
секунди -
препинателните знаци на безкрая...
Задъхват ме,
препъват словото ми - течен огън,
със който се самоизгарям.
Не гледайте,
ушите запушете и носа си -
за да не вдишвате дима разкаян.
Тамян не нося,
голготата на ветровете го разнесе
на четири посоки по земята...
Днес черни дяволи в тила ми дишат
и мислите кадят със змийско мляко...
Тълпата на нощта неистово прегазва
в душата цветето,
преди да го опазя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
