Автобиографично; Ежедневие; Душата ми
АВТОБИОГРАФИЧНО
Все по средата...
И през коприва...
Парена даже от тиква –
през плет!
Едва родена…
И полу-жива...
Дипли Орисница
трънен букет.
Боже, отива си! –
някой ме жали.
Бедното...
И не изплака дори...
Жива съм. Жива.
Смилете се, хали!
Мартенско слънце
в сърцето гори...
Ангел-хранител –
още се бави...
Лъч ме целунал.
Отстъпи нощта.
Хей… Ще живея! –
вик ме задави.
Цвят – между зимата
и пролетта...
ЕЖЕДНЕВИЕ
Сутрин – на север.
Вечер – на юг…
Моят живот – преминава!
Там – вика хлябът.
Мислите – тук.
Пак – между тях си оставам!
А покрай мен
се смее момче…
Някой безгрижно свирука.
Времето – казват –
бързо тече…
Как ще го стигнеш наслука?
Знам, че са прави.
А ме боли…
Всички посоки обичам.
Слънце ме пали…
Дъжд ме вали…
Искам да спра. A все – тичам.
Сутрин – на север.
Вечер – на юг…
Службата… После децата.
Вместо усмивка... свивам юмрук.
А върху листа –
Душата!
* * *
Душата ми –
голо стърнище,
прекършени
стръкове люшка…
Един ли зъл вятър я нищи?
Една ли – слана?
И вихрушка!
А мислите –
гладни орляци,
пищят в безутешна тревога.
Крилете им –
жертвени знаци,
ме носят направо
към Бога.
За милост и прошка
Го моля…
Нали Той, Единствен, прощава!
Душата ми –
грешница гола,
се мята…
По звездна жарава!
ПавЛина СТАМЕНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
