Автобиографично - малко критично
Аз родих се, значи,
в следвоенно време.
Имах и удачи,
срещах и проблеми.
Рапортувах често
с пионерска връзка.
Комсомолка станах -
вярваща и дръзка.
Чаках да настъпи
оня комунизъм
и отрекох Бога
с моден атеизъм.
След това години
учех си децата,
че, една за всички,
България е свята
и Чавдар войвода,
всички комунисти,
паднали за нея -
образи са чисти.
А сега ме карат
със чертичка вяла
да задраскам всички
дни. Не съм живяла?
Грешка са били
моите години?
Не на мене тия.
Няма да мине.
Само малко трябва -
завой и отново
тръгвай направо!
Нагоре. Готово.
Всеки чисто име
да си извоюва.
Да го отстоява.
Другото не струва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
