Автобус
Днес нарочно реших да пропусна
автобуса задаващ се.
Тази нощ проумяла бях,
че полза от бързане няма.
На спокойствие купих билети
от продавача на вестници,
със който на „ти” си говориме.
Със този човек никога няма да седна на маса,
да спя във леглото му,
да деля ежедневие,
но с него по-близка съм,
защото със сигурност
не ще го позная наистина...
А, ето, идва друг автобус,
не толкова лъскав,
но вътре приятно е.
Не е пълно със хора, които се блъскат
да седнат по-близо отпред до шофьора,
(а на него му дреме за тях,
важен е графикът...)
04. 2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Андреева Всички права запазени