Автограф от плашило
АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи.
Вихрулка прах по пътя се надига.
Дали врабче изпърха със крилца,
или вечерен циганин с талига
примъква си към зимата дръвца?
Над нивите с провиснали мамули
сетрето на плашилото виси.
И вятърът в перчемчето му брули
изгнили – царевичните реси.
Наопаки надянал бяла риза,
един – говорещ с Господа, пешак,
и Мунчо откъм хълмите заслиза,
преметнал на тоягата калпак.
И аз – с душица, литнала далече,
със лятото по заник се простих.
Плашилото в припадащата вечер
написа ви за спомен този стих.
13 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 15, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
