АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО

Полегна вече слънцето на лакът

по заник – на баира да поспи.

А лятото вехнее все по-яко –

и дрипавеят старите липи.

Вихрулка прах по пътя се надига.

Дали врабче изпърха със крилца,

или вечерен циганин с талига

примъква си към зимата дръвца?

Над нивите с провиснали мамули

сетрето на плашилото виси.

И вятърът в перчемчето му брули

изгнили – царевичните реси.

Наопаки надянал бяла риза,

един – говорещ с Господа, пешак,

и Мунчо откъм хълмите заслиза,

преметнал на тоягата калпак.

И аз – с душица, литнала далече,

със лятото по заник се простих.

Плашилото в припадащата вечер

написа ви за спомен този стих.

13 септемврий 2019 г.

гр. Варна, 15, 30 ч.