АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ

... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,

живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –

защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,

а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет,

не бях приключил още със обяда, по рамото ме тупна и Facebook:

– Валерий – вика, ти си адски сладък, ковеш ги тия рими като с чук! –

и тъкмо щях да си нащракам снимка, доде редя поредното добро,

дойдоха и ми взеха 300 кинта НОИ и НАП, след туй "Енерго Про",

не ми е песен, нито плач, ни стих! – и каквото надробих, ще си го ям,

какво за своя звезден мрак платих ли? – не питайте, наистина не знам,

и днес трохи дробих с десница слаба за мишчицата в моята маза –

солчицата ми всяка вечер в хляба е стисната в прощален стих сълза.