22 февр. 2024 г., 18:06

Автопортрет с хляб

329 4 1

АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ

 

... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,

живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –

защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,

а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет,

не бях приключил още със обяда, по рамото ме тупна и Facebook:

– Валерий – вика, ти си адски сладък, ковеш ги тия рими като с чук! –

 

и тъкмо щях да си нащракам снимка, доде редя поредното добро,

дойдоха и ми взеха 300 кинта НОИ и НАП, след туй "Енерго Про",

не ми е песен, нито плач, ни стих! – и каквото надробих, ще си го ям,

какво за своя звезден мрак платих ли? – не питайте, наистина не знам,

и днес трохи дробих с десница слаба за мишчицата в моята маза –

солчицата ми всяка вечер в хляба е стисната в прощален стих сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и днес трохи дробих с десница слаба за мишчицата в моята маза –
    солчицата ми всяка вечер в хляба е стисната в прощален стих сълза.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....