30.09.2011 г., 19:45 ч.

Автопортрет с усмивка 

  Поезия
901 0 17

Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.

И с инат на осел се захващам
ред да сложа в делата си трудни,
всички остри проблеми да смачкам,
те растат като гъбите... Чудо!

А пък делникът - клоун напудрен
с дяволита усмивка ми смига:
"И защо точно днес, а не утре?
Я се спри, не бъди шушумига!"

Нито ред, нито край - въртележка...
Личен избор, късмет, изненади...
Но пък казват - които лудешки
през живота препускат, са млади.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??