Автопортрет с усмивка
Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.
И с инат на осел се захващам
ред да сложа в делата си трудни,
всички остри проблеми да смачкам,
те растат като гъбите... Чудо!
А пък делникът - клоун напудрен
с дяволита усмивка ми смига:
"И защо точно днес, а не утре?
Я се спри, не бъди шушумига!"
Нито ред, нито край - въртележка...
Личен избор, късмет, изненади...
Но пък казват - които лудешки
през живота препускат, са млади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
