Автопортрет със снежинка
АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе,
зимата – печална мръхла, вейна дрипави поли,
и поточето пресъхна – спря съвсем да рохолѝ,
черна, гаргата се свлече, въздуха със грак раздра,
тръгна гола зимна вечер с мен през ледната гора –
щом си прибере багажа, ще изчезнем от света.
Бях снежинка във пейзажа, литнала към пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
