АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе,
зимата – печална мръхла, вейна дрипави поли,
и поточето пресъхна – спря съвсем да рохолѝ,
черна, гаргата се свлече, въздуха със грак раздра,
тръгна гола зимна вечер с мен през ледната гора –
щом си прибере багажа, ще изчезнем от света.
Бях снежинка във пейзажа, литнала към пролетта.