АЗ... аз...
Аз не мога да говоря с тишината,
да се правя, че ти все присъстваш във стаята...
Аз не мога да не се боря за нас двамата,
да стоя със скръстени ръце...
Аз не мога да изкомандвам вятъра,
да прогони "гнилите" мисли от теб.
Аз не мога да заставя реката
да измие черното от твоята душа...
Аз не мога, но трябва,
с теб живота си да продължа...
Да, така е, вехна млада,
но и тази цена ще платя...
Аз единствено мога
да затворя очите си за миг.
Да изкрещя вътре във себе си, че сила имам
живота ни да променя (но ако само от мене зависи).
Аз не мога да стоя и да чакам,
цялата планета да се строши като играчка...
Аз не мога да чакам нашия свят
да се превърне в история за Земята.
С теб ще живея,
дори да изплаквам сълзите ти черни.
С теб ще живея,
дори, ако се налага от себе си ще се откажа аз...
А НЕ ОТ ТЕБЕ!!!
да се правя, че ти все присъстваш във стаята...
Аз не мога да не се боря за нас двамата,
да стоя със скръстени ръце...
Аз не мога да изкомандвам вятъра,
да прогони "гнилите" мисли от теб.
Аз не мога да заставя реката
да измие черното от твоята душа...
Аз не мога, но трябва,
с теб живота си да продължа...
Да, така е, вехна млада,
но и тази цена ще платя...
Аз единствено мога
да затворя очите си за миг.
Да изкрещя вътре във себе си, че сила имам
живота ни да променя (но ако само от мене зависи).
Аз не мога да стоя и да чакам,
цялата планета да се строши като играчка...
Аз не мога да чакам нашия свят
да се превърне в история за Земята.
С теб ще живея,
дори да изплаквам сълзите ти черни.
С теб ще живея,
дори, ако се налага от себе си ще се откажа аз...
А НЕ ОТ ТЕБЕ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
