3.07.2007 г., 19:45

Аз бях...

559 0 0

Сега усмихнато тичам под дъжда.
Радвам се на твоята тъга.
Тъгата, която безмилостно ти причиних.
Беше за хубаво, аз така прецених.

Искаш да видиш колко нежелана се чувствах преди.
Огорчих те, целувах те и всичко като по ноти се нареди.
Сега ти страдаш, ти плачеш, ти търсиш опора в нечий скут...
Така, както аз някога се чудех къде е тази опора в онзи студ.

Аз не исках да бъда твоя пак, исках да чувам как ме обичаш.
И да виждаш как тези думи минават като през стена.
Една нежелана истерия, стена с дограма.

И ми беше мъчно, но се сещах как ме заряза.
Как не се обади, не получих отговори.
Затова си отмъстих. Болката двойно платих.
Но не съжалих.

Девизът ми беше:
Ти ще мислиш, че ти вярвам и ще ми простиш.
Аз ще те целуна и ще ме нараниш.
Но след това нищо няма да ти дам...
Ти ще ми повярваш, а аз ще те предам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рози Бонбонкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...