28.09.2007 г., 19:36

Аз чакам промяната...

1.4K 0 12

Аз чакам промяната.

Да дойде.

Като милостив съдия

ще изпие

всички мои отрови.

Като златен дъжд

ще напои

моята утроба.

Малък е моят дом

за безпределните широти.

В непонятното.

Чакам тяхното раждане.

Когато излязат от него,

ще имат свой живот.

И няма да се върнат.

Ще скитам до края

на вечността.

Животът

е моят спътник,

но аз го увенчах

с моята смърт.

Смъртта

е моята спътница,

но аз я увенчах

с моя живот.

Аз чакам да се яви образа

в действителността.

Аз стоя на своята среща

с Явлението.

Няма да се върна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Бях забравила, че това преживяване храни душата." Добър апетит... на всички
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Стих,който ме впечатли!
    Поздравления!

  • Вале, благодаря! Всъщност, ще махна стиха, който си сложила накрая:
    Аз чакам да се яви образа
    в действителността.
    Този стих преповтаря горния с Явлението и е по-слаб и обременен. Имаше нещо тромаво и в двата, и не бях видяла до сега, че този е по-слаб.Много бих искала: "няма да се върна" да е последен, защото такова ми беше преживяването. то съдържа в себе си и надежда, и обещание, и твърдост, дори и борба и предизвикателство. Той е завършек и начало. ще бъде:
    Аз стоя на своята среща
    с Явлението.
    Няма да се върна.
    И благодаря на всички за топлите думи!Дерзайте, хареса ми вашия сайт !
  • Хубаво, достоверно!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...