28.09.2007 г., 19:36

Аз чакам промяната...

1.4K 0 12

Аз чакам промяната.

Да дойде.

Като милостив съдия

ще изпие

всички мои отрови.

Като златен дъжд

ще напои

моята утроба.

Малък е моят дом

за безпределните широти.

В непонятното.

Чакам тяхното раждане.

Когато излязат от него,

ще имат свой живот.

И няма да се върнат.

Ще скитам до края

на вечността.

Животът

е моят спътник,

но аз го увенчах

с моята смърт.

Смъртта

е моята спътница,

но аз я увенчах

с моя живот.

Аз чакам да се яви образа

в действителността.

Аз стоя на своята среща

с Явлението.

Няма да се върна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Бях забравила, че това преживяване храни душата." Добър апетит... на всички
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Стих,който ме впечатли!
    Поздравления!

  • Вале, благодаря! Всъщност, ще махна стиха, който си сложила накрая:
    Аз чакам да се яви образа
    в действителността.
    Този стих преповтаря горния с Явлението и е по-слаб и обременен. Имаше нещо тромаво и в двата, и не бях видяла до сега, че този е по-слаб.Много бих искала: "няма да се върна" да е последен, защото такова ми беше преживяването. то съдържа в себе си и надежда, и обещание, и твърдост, дори и борба и предизвикателство. Той е завършек и начало. ще бъде:
    Аз стоя на своята среща
    с Явлението.
    Няма да се върна.
    И благодаря на всички за топлите думи!Дерзайте, хареса ми вашия сайт !
  • Хубаво, достоверно!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...