28 сент. 2007 г., 19:36

Аз чакам промяната...

1.4K 0 12

Аз чакам промяната.

Да дойде.

Като милостив съдия

ще изпие

всички мои отрови.

Като златен дъжд

ще напои

моята утроба.

Малък е моят дом

за безпределните широти.

В непонятното.

Чакам тяхното раждане.

Когато излязат от него,

ще имат свой живот.

И няма да се върнат.

Ще скитам до края

на вечността.

Животът

е моят спътник,

но аз го увенчах

с моята смърт.

Смъртта

е моята спътница,

но аз я увенчах

с моя живот.

Аз чакам да се яви образа

в действителността.

Аз стоя на своята среща

с Явлението.

Няма да се върна.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Бях забравила, че това преживяване храни душата." Добър апетит... на всички
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Стих,който ме впечатли!
    Поздравления!

  • Вале, благодаря! Всъщност, ще махна стиха, който си сложила накрая:
    Аз чакам да се яви образа
    в действителността.
    Този стих преповтаря горния с Явлението и е по-слаб и обременен. Имаше нещо тромаво и в двата, и не бях видяла до сега, че този е по-слаб.Много бих искала: "няма да се върна" да е последен, защото такова ми беше преживяването. то съдържа в себе си и надежда, и обещание, и твърдост, дори и борба и предизвикателство. Той е завършек и начало. ще бъде:
    Аз стоя на своята среща
    с Явлението.
    Няма да се върна.
    И благодаря на всички за топлите думи!Дерзайте, хареса ми вашия сайт !
  • Хубаво, достоверно!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...