7.04.2025 г., 0:59

Аз да

328 1 3

Силните не плачели... Защо ли?

Май аз не съм от тях,плача,чак

не се и спирам, срамно ли е,

или грях. А може би и слабост.

 

Дали когато Бог решил е, мене ,

на ,земята да изпрати...нещо...

да се е сглупил,че да ме остави,

да бъда,трън,бодил...грях-

 

или праведник опозорил името,

Господно. Наемник, скрил седем гроша 

пряпорец за старени,...злъч.

Огледало, смут, тъма... човешка суета.

 

Бога ми, живот е игра...

в която главна роля имат,

котка,мишка и лъжа.

Крадците дърпат невидимата нишка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си, Ангел, да, крадците дърпат конците. Хареса ми и те поздравявам!
  • Въпросите крият своите отговори, подобно мизантропа любовта си...
    "Бога ми, животът е игра...
    в която главна роля имат,
    котка, мишка и лъжа.
    Крадците дърпат невидимата нишка."
    Днешните крадци са мародери на бойното поле за спестяване на истината!
    Поздравления, Ангел!
  • "Дали когато Бог решил е, мене ,
    на ,земята да изпрати...нещо...
    да се е сглупил, че да ме остави,
    да бъда, трън, бодил...грях-"

    Приятелю, умееш да вплиташ Хамлетови мотиви в стихотворенията си. Поздравление!
    Те изобилстват на риторични въпроси, втъкани в тъканта им. И този твой стих не прави изключение. Майсторски зададени, те впечатляват с мощ и прозрение:

    "Праведникът опозорил името Господно" в "Огледало, смут, тъма... човешка суета."

    "Животът е игра...
    в която главна роля имат,
    котка, мишка и лъжа.
    Крадците дърпат невидимата нишка."

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....