1.06.2008 г., 19:24

Аз дойдох

854 0 10
 

 

 

        Аз дойдох

 

Аз дойдох от нищото в безкрая.

Бях твой другар, бях ти брат.

Помогнах ти в живота колко зная,

но не желаех да го правя ад.

Обикнал бях майка ти, сестра ти.

Измъчвах се аз всяка нощ.

Борех се със срама си пред баща ти,

но не съм аз дявол лош.

Нищо със зла умисъл не сторих.

Влюбен бях в тебе до уши.

За любовта си аз не се преборих,

затова нека днес сърцето ми крещи.

Ще вика то във празна стая.

Ще те търси рано във зори.

Ще откриеш новата любов накрая.

Навеки щастлива дано бъдеш ти!

Аз дойдох от нищото в безкрая.

Нов път поемам аз сега.

Мястото си вече зная.

Щастлива моля те бъди,

не се оставяй на тъга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуващо и пълно с емоция!Поздравявам те!
  • пълен цитат на жоро - и на мен ми хареса ...
  • PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!
    PPESHTERSKI : Много ми хареса!!!

    и на мене ми хареса...
  • Дали пък не е трябвало да се бориш?! Много истинско! Поздрав!
  • Хареса ми, поздрави.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...