Аз и Лари
945
0
0
Аз и Лари
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Мама ни остави в хола,
мирно двама да стоим.
Ние спрегнахме глагола
„да се веселим“.
Влязохме във мойта стая,
пълна със играчки.
Откога за туй мечтая,
да сме без бавачки.
Гонихме се двама с Лари,
без да спрем изобщо.
Знам, че ще ядем шамари
във мазето общо.
Взехме моите боички,
четките си претършувах.
И стените със ръчички
най-прилежно нарисувах.
Изведнъж вратата хлопна,
майка ми се върна.
С пръчката по пода тропна,
щом белята зърна.
О-ле! - викна силно мама:
- Казах ли ви аз във хола
мирно, докато ме няма,
да стоите там до стола?!
Гледахме виновно двама,
стиснахме очите.
Стана пак поредна драма,
спираме с белите!
Мама нареди на мене
със парцал в ръката.
Да изтрия за минута време
всичко от стената.
Най-добре сега е Лари,
скри се под дивана.
Не получи той шамари,
мен наказа мама!
18.10.2012г. © Силвия Даракчиева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Даракчиева Всички права запазени
