Rois (Събина Брайчева)
481 952
5.06.2008 г., 9:04 ч.

Аз и тя 

  Поезия » Любовна
875 0 7
Понякога просто изчезвам аз,
понякога просто идва друга.
Единственото общо между нас
е мъж, който неведнъж ни е лъгал.

И той обича всъщност нея,
с безумните й, светнали очи.
Самата аз едва ли мога да успея
да карам нещо в него да трепти.

Но тя е някак си неповторима.
Говори, без да мисли и въпреки това,
въпреки че аз обмислям всяка дума,
тя казва много по-истински неща.

За мене тя е луда. Няма нищо,
което разум в нея да се нарича.
И няма нейна мисъл да остава скришна.
Дори обидите. Но нея я обичат.

Обичат я. Макар да е иронична
и няма ценност, която да цени.
Болезнено вулгарна е. Цинична.
И злобна. И може само да греши.

Развратна. Отвратителна. Бясна.
Противна на всяка друга жена.
Малко е да кажа, че е ужасна.
За действията й бледо чувство е срама.

Ужасно същество. Непростима
за мен е лудостта й засияла.
Но ми е малко необяснимо,
че тя живее в мойто огледало.

26.09.2002г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина има обща идея!Пишеш много красиво!
  • харесва ми как пишеш, някак леко, ненатрапчиво е и в същото време истинско, преживяно, дълбоко и чувствено, като изповядано на един дъх!

    какво ли си казва жената от другата страна на огледалото...
  • Шашкащ финал...Необяснимо добро изпълнение на неповторимо добър замисъл.Но жената,която виждаш,не е само в твоето огледало.В много я има...и всичко това заради един мъж...
  • Хубава изненада на финала...
    Поздрави!
  • невероятен стих. Браво, така често се виждам и аз в това огледало. Разкошен финал
  • Страхотно е! Вдигни глава и не се подценявай!
  • Страхотно!Поздрави!Само себе си можем така грозно да опишем, а всъщност вярвам, че въобще не си такава!
Предложения
: ??:??