28.06.2018 г., 21:52

Аз и за себе си с любов

418 0 0

АЗ И ЗА СЕБЕ СИ С ЛЮБОВ!

 

Понякога и аз си мисля,

че нещо ценно съм създал -

 за пътя си като помисля,

напред съм винаги вървял!

 

Нещата си със страст съм писал!

И туй до днеска не съм спрял!

В Написаното търсех смисъл...

И най-възторжено съм пял!

 

На всичко сам съм се научил!

Не взех от никого акъл!

Потупване не съм получил,

света за мене беше зъл!

 

И с туй, което съм написал,

го закодирах в моя свят!

На Писането бях орисан

и тъй живота си живях!

 

В едно момиче млад се влюбих!

Познах великата любов!

На никого не се надупих!

Подлога ничия не бях!

 

Израснах в свят на комунизъм,

когото мразех и кълнях!

И този  най-зъл катаклизъм,

подритван дълго, оцелях!

 

Така живота си преминах!

Снабдих се скришно със крила!

И тъй горчилките подминах!

Живях си истински поне!

 

Аз искрено сега ще кажа,

ще прозвучи като рефрент

и в този свят щастлив бях даже,

на себе си, останах фен!

 

  16.09.2010г. Драгойново

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...