А ти дойде
и вятъра със
тебе се промъкна.
Потънах в твоите очи
и млъкнах.
Погледна ме и каза:
"ЗА ВСИЧКО СИ ВИНОВТА ТИ?!"
Тогава тръпки ме поразиха
и молих се през сълзи,
да простиш...
"О,ти си гадна ,като
Вещица!"
Тогава изкрещях:
"ВЪРВИ!"
"АЗ ИСКАХ САМО
ДА СИ ЖИВ!"
© Jivka Koleva Всички права запазени