17.03.2015 г., 19:48

Аз искам

742 0 2

Аз искам за теб да бъда бялото кокиче,

Поникнало след тежки преспи и дълги студове,

Донесло ти предчувствие за пролет и

Стоплило със свойта обич

Премръзналото ти от самота сърце.

Аз искам за теб да бъда птицата, която

Със свойта песен ще разкаже на

Твоята изстрадала душа за истинската радост

От близостта на сродната душа.

Аз искам за теб да бъда…

Всичко онова, което ти си нямал,

А търсил си напразно в житейската тъма.

Аз искам. Защото за мене ти си Любовта.

Поискай го и ти и за нас това ще бъде

Началото на безкрайното пътуване

В градините на Любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Рени, може би си права, че съм загубила ритъма. Но когато думите сами идват при мен, не мисля много за това. Емоцията ме връхлита изведнъж и бързам да я материализирам в стихове. Освен това пиша подобни неща едва от година и не съм натрупала много опит в това отношение. Тепърва има още много да уча, затова ти благодаря за коментара.
  • Загубила си ритъма според мен - предходното ти стихотворение макар и толкова отдавна ме беше пленило! Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...