Аз искам да платя, съдба...
Изпразних всичките
джобове на надеждата
и вярата - последната златна пара
ти давам...
Искам да платя, съдба,
за мислите, откраднати
случайно,
затуй, че приютих страха,
за моята длъжница - тъгата,
и че изгубих радостта,
за неизказаните думи,
за нероденото добро,
за моите съмнения-куршуми,
на себе си,
с които сторих зло...
Залагам всеки стих неписан
и свойта свобода...
Мечтата ми
само върни...
Аз искам да платя, съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
