12.03.2009 г., 13:05

Аз живея в теб

1.3K 0 0

                           Аз живея в теб

                      Аз ще живея в твоето сърце
                      и дълго ще ме помниш ти,
                      защото, когато пред твоето лице
                      се изправят несгоди и беди -
                      ще намериш ти опора в мен,
                      в моите думи ще откриеш ти
                      надеждата в утрешния ден
                      и с несломима сила ще затупти
                      с моята вяра сърцето в гърдите
                      и в себе си ще повярвяш ти -
                      превъзмогнал несгодите и бедите!


     ************************************




- Ей тук, дълбоко в мен, тупти
сърцето, пулсира, движи се кръвта,
но вехна аз, просто съществувам
като догарящ въглен в нощта.
 
Но тупти, сърце, нека ме боли,
за какво аз няма вече да милея -
боксирай ти гръдта, нека ме боли,
когато ме боли, аз чувствам, че живея.


   ***************************************
                       Чувствам, че ще полетя,
                       надмогнал своите беди,
                       но засенчил радостта
                       ненадейно появяваш се ти -
                       убиецо на доброто в мен,
                       на цвета, цъфнал напролет,
                       на птичката, възвисила се в ден
                       на най-красивият си полет.
                       Иди си, призовавам те аз -
                       как мислиш, че ще позволя,
                       да разбиеш щастието в час,
                       в който нуждае се от светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитьр Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...