Аз ли?...

Аз ли? Аз съм онова дете, радващо се на дребните неща..

Аз ли? Аз съм онова дете, пълно с мечти и надежди...

Аз ли? Аз съм онова дете, правещо неволно белú...

Аз ли? Аз съм онази, която нощем плаче, а денем е с широката усмивка на лице...

Аз ли? Аз съм онази, която е предавана милиони пъти, но намира сили да продължи напред...

Аз ли? Аз съм онази, която пада и ожулва колене, но бързо се изправя и гордо напред върви...

Аз ли ? Аз съм онази, която знае що е болката от разбитото сърце, но не спира да търси любов – истинска и чиста...

Аз ли? Аз съм онази, която е очернявана безброй пъти, но не пада духом...

Аз ли? Аз съм онази, която не губи надежда, че светът ще стане по-добър...

Аз ли? Аз съм онази, която не губи вяра – след дъжд винаги слънце изгрява...

Аз ли? Аз съм онази, която се променяше безброй пъти, но остана същата...

Аз ли? Аз съм онази, в която тъгата на очите блестеше твърде дълго време, но сега не ще я откриеш...

Аз ли? Аз съм онази, която би ти подала ръка, без значение че зад гърба ми говориш...

Аз ли? Аз съм онази, на която усмивката не ще угасне, въпреки всички трудности и беди...

Аз ли? Аз съм онази, която говори истини право в очите, но мрази лъжите...

Аз ли? Всичко, що имах, до стотинка го раздадох..

Аз ли? Вярна на себе си останах...

Аз ли? И разбита, пак мога да живея...