Аз ли не разбрах
Две очи в мрака те следяха,
две очи ги беше много страх,
че погледнеш ли ги, ще откриеш
в тях омаята на светъл грях.
Забеляза ли ги ти? Очите!
Сънищата сбъднаха ли се с тях?
Или тайно, настрани обърнат,
си прикривал буен смях?
Луната бе вече изгряла,
звездите ми говореха без глас!
Но до тука бе с красотата!
Вятърът задуха между нас!
Всичко свърши преди да започне.
Щастието трая само миг.
Беше ти! Очите ти! Ръцете!...
После стон и вопъл, плач и вик!
Обещание ли бяха твойте думи?
Приказка или разсипан прах?
Ти ли си различен вече?
Излъга ли ме или аз не те разбрах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени