Аз ли не разбрах
Две очи в мрака те следяха,
две очи ги беше много страх,
че погледнеш ли ги, ще откриеш
в тях омаята на светъл грях.
Забеляза ли ги ти? Очите!
Сънищата сбъднаха ли се с тях?
Или тайно, настрани обърнат,
си прикривал буен смях?
Луната бе вече изгряла,
звездите ми говореха без глас!
Но до тука бе с красотата!
Вятърът задуха между нас!
Всичко свърши преди да започне.
Щастието трая само миг.
Беше ти! Очите ти! Ръцете!...
После стон и вопъл, плач и вик!
Обещание ли бяха твойте думи?
Приказка или разсипан прах?
Ти ли си различен вече?
Излъга ли ме или аз не те разбрах?
© Таня All rights reserved.