12.11.2008 г., 22:55

Аз не бях това

827 0 8

Аз не бях това

 

Ти никога не ме жела изцяло
и не видя в очите ми звезди,
за теб останах грешна, опустяла...
това сърце сърцето ти не озари.
Не беше бяла мойта нежност,
не бях девойката красива и добра,
и сякаш между нас постави вечност,
за да отмерва безконечна празнина.
Да, никога не бях наивна
и да обичам нямах страх,
бях огнената самодива,
не ангелът от звезден прах.
Ти искаше момичето от бисер -
по-чиста, мила от сълза,
от мен далече беше твойта мисъл,
понеже аз не бях това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...