Аз не бях това
Ти никога не ме жела изцяло
и не видя в очите ми звезди,
за теб останах грешна, опустяла...
това сърце сърцето ти не озари.
Не беше бяла мойта нежност,
не бях девойката красива и добра,
и сякаш между нас постави вечност,
за да отмерва безконечна празнина.
Да, никога не бях наивна
и да обичам нямах страх,
бях огнената самодива,
не ангелът от звезден прах.
Ти искаше момичето от бисер -
по-чиста, мила от сълза,
от мен далече беше твойта мисъл,
понеже аз не бях това...
© Теодора Драгиева Всички права запазени