Nov 12, 2008, 10:55 PM

Аз не бях това

  Poetry
828 0 8

Аз не бях това

 

Ти никога не ме жела изцяло
и не видя в очите ми звезди,
за теб останах грешна, опустяла...
това сърце сърцето ти не озари.
Не беше бяла мойта нежност,
не бях девойката красива и добра,
и сякаш между нас постави вечност,
за да отмерва безконечна празнина.
Да, никога не бях наивна
и да обичам нямах страх,
бях огнената самодива,
не ангелът от звезден прах.
Ти искаше момичето от бисер -
по-чиста, мила от сълза,
от мен далече беше твойта мисъл,
понеже аз не бях това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...