Аз не живея
Връхлитат ме болки от нощната пустош.
Раняват ме с пагубен дъх от вина.
Не искам да помня, че ти ме напускаш.
Не искам да свърши съня.
Възкръсват крещящите, кървави клони
на мойта ранена ръка.
Красивите краски от мене се ронят.
Превръщат се в прах във праха.
Дори не разбрах красотата на края
с крещящо искрящи криле
и твойта ръка не успях да позная
сред хиляди чужди ръце.
Пищи под купчини убийствено време
последната моя надежда.
Последният лъч те отнема от мене,
а приказно топъл изглеждаш.
По пътя безкраен и прашен се скитам,
забравила как да се смея.
И стъпка по стъпка към тебе политам…
аз помня.
Аз не живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
