5.08.2009 г., 0:42

Аз не мога

2.4K 0 18

Аз не мога

да живея така ,

не мога

да казвам

обичам те ,

на човек

обграден от лъжа ,

малки тайни ,

обещания преходни .

Как заспиваш ,

не те ли боли ,

нима наистина

не си ме обичала ?

Ти която

се кълнеше дори ,

че смъртта

е единствено изхода .

Аз те моля ,

остави ме сега ,

нека всеки

своя път да поеме .

Да забравим

обидни слова ,

да настъпи

нямото време !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...