Съжалявам, родино, днес те предавам.

Извинявай, прекрасна, недей ме съди.

Съжалявам, Българийо, че на тях те оставям, 

ала да помогна не мога, и страстно да искам дори.

Не искам да те оставям туко така -

Предадена на Харибда и на Сцила. 

Ала силите не стигат на сам човека за борба,

на зовът ти сега не мога да откликна.

И жалко, че не съм сам. 

А Бога ми - как искам,

сам да си отивам, сам да тръгвам все натам,

ала не съм - гледай как чедата твои с все сила тичат.

Бягат, скъпа, кожите си те спасяват.

И няма как да е - ти потъваш.

Бягат, родино, всички те предават,

Ала няма как - спасителните лодки свършват.

Но помни ми думата, недей посърва,

помни последните слова, не стой във гнет:

Аз не съм от тях, аз някой ден ще се завърна,

И от тоз ден насетне - живота си ще дам на теб!