14.06.2014 г., 18:51  

Аз не съм от тях

738 0 0

Съжалявам, родино, днес те предавам.

Извинявай, прекрасна, недей ме съди.

Съжалявам, Българийо, че на тях те оставям, 

ала да помогна не мога, и страстно да искам дори.

 

Не искам да те оставям туко така -

Предадена на Харибда и на Сцила. 

Ала силите не стигат на сам човека за борба,

на зовът ти сега не мога да откликна.

 

И жалко, че не съм сам. 

А Бога ми - как искам,

сам да си отивам, сам да тръгвам все натам,

ала не съм - гледай как чедата твои с все сила тичат.

 

Бягат, скъпа, кожите си те спасяват.

И няма как да е - ти потъваш.

Бягат, родино, всички те предават,

Ала няма как - спасителните лодки свършват.

 

Но помни ми думата, недей посърва,

помни последните слова, не стой във гнет:

Аз не съм от тях, аз някой ден ще се завърна,

И от тоз ден насетне - живота си ще дам на теб!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...