Jun 14, 2014, 6:51 PM  

Аз не съм от тях

  Poetry
742 0 0

Съжалявам, родино, днес те предавам.

Извинявай, прекрасна, недей ме съди.

Съжалявам, Българийо, че на тях те оставям, 

ала да помогна не мога, и страстно да искам дори.

 

Не искам да те оставям туко така -

Предадена на Харибда и на Сцила. 

Ала силите не стигат на сам човека за борба,

на зовът ти сега не мога да откликна.

 

И жалко, че не съм сам. 

А Бога ми - как искам,

сам да си отивам, сам да тръгвам все натам,

ала не съм - гледай как чедата твои с все сила тичат.

 

Бягат, скъпа, кожите си те спасяват.

И няма как да е - ти потъваш.

Бягат, родино, всички те предават,

Ала няма как - спасителните лодки свършват.

 

Но помни ми думата, недей посърва,

помни последните слова, не стой във гнет:

Аз не съм от тях, аз някой ден ще се завърна,

И от тоз ден насетне - живота си ще дам на теб!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Пенев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...