Не знам? Годините минават.
Белите коси покриха моята глава.
Душата и сърцето ми не се предават,
така и днес празнувам радостта.
Не знам? Навярно някой днес ме обвинява.
Не виждам грешка! Пътя че избирам сам.
Вярата в мен човече всеки ден дарява,
Аз знам! В тоз живот не съм и няма да съм сам.
Не знам защо? Не се научих аз да лъжа.
Повече от нужното ли? Аз съм откровен,
с нокти случва се в живота си да стържа,
Обичам! Искам да съм толкова обикновен.
Година след година в тялото си трупам,
сърцето по щастливо става вече знам.
Нека мислят че безцелно аз се лутам,
Нима е нужно да им обяснявам? Аз не знам?
В.Й. 07.04.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени