9.02.2024 г., 18:34

Аз няма да се смаля

678 0 0

Аз няма да се смаля
нека е ясно в началото,
за никого, никога,
си казвам сама в огледалото.

 

Аз няма да се смаля,
защото съм неудобната.
И даже да се смиря
душата ми вътре огромната,

 

тя няма да се събере
да бъде на другите в мярката
и няма да спре да расте,
докато надскочи ми сянката.

 

Сърцето не ще разбере
какво е да тупкаш по ритъма
на малкото, свито сърце.
То бие със темпа на римата.

 

И няма да се примиря
да сочи ми някой посоките,
да чака от страх да примра
и него да следвам по стъпките.

 

От зрънце пак ще порасте
сърцето ми диво и искрено.
Ще хване душата в ръце
да дирят те утре измислено.

 

Не няма да се смаля,
светът ви е тесен за погледа
на моята синя душа
и моята мисия огнена

 

за никого да не смаля
което съм, нито веднъж!
По мярка знам като за мен
чака някъде - два пъти мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Милорадова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...