9 февр. 2024 г., 18:34

Аз няма да се смаля

676 0 0

Аз няма да се смаля
нека е ясно в началото,
за никого, никога,
си казвам сама в огледалото.

 

Аз няма да се смаля,
защото съм неудобната.
И даже да се смиря
душата ми вътре огромната,

 

тя няма да се събере
да бъде на другите в мярката
и няма да спре да расте,
докато надскочи ми сянката.

 

Сърцето не ще разбере
какво е да тупкаш по ритъма
на малкото, свито сърце.
То бие със темпа на римата.

 

И няма да се примиря
да сочи ми някой посоките,
да чака от страх да примра
и него да следвам по стъпките.

 

От зрънце пак ще порасте
сърцето ми диво и искрено.
Ще хване душата в ръце
да дирят те утре измислено.

 

Не няма да се смаля,
светът ви е тесен за погледа
на моята синя душа
и моята мисия огнена

 

за никого да не смаля
което съм, нито веднъж!
По мярка знам като за мен
чака някъде - два пъти мъж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...