9 февр. 2024 г., 18:34

Аз няма да се смаля

683 0 0

Аз няма да се смаля
нека е ясно в началото,
за никого, никога,
си казвам сама в огледалото.

 

Аз няма да се смаля,
защото съм неудобната.
И даже да се смиря
душата ми вътре огромната,

 

тя няма да се събере
да бъде на другите в мярката
и няма да спре да расте,
докато надскочи ми сянката.

 

Сърцето не ще разбере
какво е да тупкаш по ритъма
на малкото, свито сърце.
То бие със темпа на римата.

 

И няма да се примиря
да сочи ми някой посоките,
да чака от страх да примра
и него да следвам по стъпките.

 

От зрънце пак ще порасте
сърцето ми диво и искрено.
Ще хване душата в ръце
да дирят те утре измислено.

 

Не няма да се смаля,
светът ви е тесен за погледа
на моята синя душа
и моята мисия огнена

 

за никого да не смаля
което съм, нито веднъж!
По мярка знам като за мен
чака някъде - два пъти мъж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...