Аз няма да те видя
Няма да те видя,зная...няма.
Безпаметна ще си остане
онази среща, що не помня.
Сънят от сън ще си отиде.
С дъждът ще се изтичат дните.
Дълбали синори в душите,
премили сенки и надеждите,
които са поникнали в мечтите.
Безропотно с подпухнало лице
ще моля да вали, да е студено.
Ще моля слънцето да не изгрее
залязло в моите очи...
От студ ще зъзна и треперя,
а спомени като стрели
ще ми напомнят, колко са дълбоки
на любовта ми белезите.
Ще гледам през прозорецът небето.
Ще се опитвам да осмисля времето,
което неусетно край мен премина...
А аз дори не го усетих. То отмина.
Застанала във тъмното иззад завесите
с чело опряно във студеното стъкло.
Със болка ще рисувам с пръстите,
звезда,която ще те подслони...
Безпаметна ще си остане
онази среща, що не помня.
Сънят от сън ще си отиде.
С дъждът ще се изтичат дните.
Дълбали синори в душите,
премили сенки и надеждите,
които са поникнали в мечтите.
Безропотно с подпухнало лице
ще моля да вали, да е студено.
Ще моля слънцето да не изгрее
залязло в моите очи...
От студ ще зъзна и треперя,
а спомени като стрели
ще ми напомнят, колко са дълбоки
на любовта ми белезите.
Ще гледам през прозорецът небето.
Ще се опитвам да осмисля времето,
което неусетно край мен премина...
А аз дори не го усетих. То отмина.
Застанала във тъмното иззад завесите
с чело опряно във студеното стъкло.
Със болка ще рисувам с пръстите,
звезда,която ще те подслони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
