5.03.2007 г., 9:56

АЗ ОБИКНАХ ИКОНА (миниатюра)

1.1K 0 16

 

 

На...

 

Аз обикнах икона!

Защо ли?

Не искам да зная!

А сърцето ми вече гори 

на Ада в безкрая!

 

То е с огромна вина

пред Нея и пред света!

Нали...

обикна икона...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Може, Етчи, може! Щом там му е мястото!
  • Обичащо сърце не може да "гори на Ада в безкрая".
    Така си мисля, но дале така наистина е, не зная.

    Поздрав за откровението и усмивка за теб.
  • Благодаря на всички, които са го прочели! Не очаквах да са толкова много, защото това и едно друго са много лични и трудно се реших да ги покажа пред хората!
  • Поздрави
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...