1.05.2006 г., 19:12

Аз привикнала съм да страдам

1.2K 1 1
Аз привикнала съм да страдам.
Аз не умея да съм щастлива,
а ти за мен си щастие.
Щастие, което не желая,
щастие, което не заслужавам.
Аз привикнала съм да страдам,
да усещам вкуса на горчивите сълзи.
Нищо не казвай, просто си иди,
не искам и теб да обричам на горчиви сълзи.
Аз привикнала съм да страдам,
а ти търсиш щастие,
ти тарсиш любовта.
Аз любов мога да ти дам,
но с щастие не мога да те даря.
Аз всичко в болка превращам,
в болка дори любовта,
затова просто иди си
и остави ме да страдам сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...