2.06.2006 г., 12:40

Аз се връщам, обич!

912 0 5

Всяка твоя гореща сълза
ще целуна и превърна в перла.
Ще пресуша очите ти,
мойте любими езера и
ще ги обсипя с нежност.
Ще целувам твоите устни,
ще изтръгна болката от тях,
ще ги накарам отново да се смеят
и ще ги даря със грях!
Ще се хванем ръка за ръка
и всичко в миг ще си простим.
Ще сме щастливи,
както били сме...
ще бъдем двама в един!
Аз ще ти поискам прошка,
ще ти падна дори на колене,
и...
 - Тичай, отвори вратата!
Аз се връщам, обич моя,
с невинност чиста – на дете!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...