7.09.2011 г., 15:39

Аз ще износя всички мои стихове!

774 0 2

 

 

 Аз ще износя всички мои стихове,

защото с тях духа си оплодих!

Те доверчиво в мен се подслониха...

И чувствам ги по-скъпи от преди...

 

Аз ще износя всички свои стихове,

които със любов съм оплодил!

Те толкова неща във мен родиха!

А аз пък знам, че аз съм ги родил...

 

Аз ще прегърна всички свои стихове.

Те идват в мене - да се прислонят...

А аз ги чувам как нашепват тихо...

и ги дочаквам бавно да заспят...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....