Аз ще се върна
Аз ще се върна почти като някога.
Няма да чуеш ни дума, ни звук.
Ще се родя от сълзите на вятъра
и ще си тръгна след малко от тук.
После ще кажат, била съм орисана
вред без посока да скитам. Уви -
в моя живот тъй било е написано.
Прошка не давам, не търся вини.
Залеза скрих под икона потъпкана,
тихо поръсих с вълшебни лъчи.
Да ми говори, когато замръкне и
горският славей за миг замълчи.
Мога да дам любовта си, едничката.
Мога да бъда приятел и враг,
но за едното наивно обичане
давам навярно и целия свят.
Ще ти го върна. А ти ще ми върнеш ли
всичката обич, която ми взе?
Носиш в сърцето си гръмове, мълнии,
скършени длани, присвити нозе.
Няма да моля за милост във пъкъла,
туй ми достига - да бъда жена,
дето се бори с тъгата и мъката.
Имам ли себе си - не съм сама.
Ще се познаем... Почти като някога.
Няма да кажа ни дума, ни звук.
Но между дланите тихи на вятъра
ще разбереш, че за малко съм тук...
© Яна Всички права запазени