Аз съм една душа, цялата имаща трепет.
Аз съм едно сърце с нежно лице.
Аз съм песен неизпята, стихия свята.
Това съм аз, това ще бъда.
Душата ми се лее и сякаш сърцето ми пее,
песен за света, песен за мига.
Тук и във вечността, в живота и смъртта.
Това съм аз, това ще бъда,
стихия в небето, огън в морето.
И светът на мен крещи, но не ме сломи.
Борбата е в сърцето, мъката в лицето.
Но не ще ме вземеш ти...
Аз съм, аз ще бъда.
Тук и там, на никого не ще се дам.
Светът на мен крещи, но не ме сломи.
Днес в мен блести и нещо лекичко трепти,
песента на гласовете, разказите на мъжете.
И аз тях ги гледам и тихичко разбирам.
Дошъл е ден, всичко е след мен.
Това бях, това ще бъда!
© Теодора Петрова Всички права запазени