renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
13.10.2011 г., 12:39 ч.

Аз съм... 

  Поезия » Любовна
586 0 8

Във поезия аз ще обличам -

всеки трепетно грейнал мой ден.

На света, който много обичам,

ще напомням със стих аз за мен...

 

Няма мъжки сърца да разпалвам,

стига само да тупка едно...

А искриците пак ще раздавам -

те са радост за всяко око

 

Не, поете... Не съм подпалвачка...

Мога огън да паля, без дим...

От пожара оставам на крачка -

не е нужно да изгорим...

 

А за сълзите... Как да ти кажа?

Те не са за разбити мечти...

Идват силно, когато обичам -

нима тъй не обичаш и ти?

 

Любовта си е болка... безспорно,

аз обаче на болка търпя...

Искам я жадно и не илюзорно -

истинска щом е, към нея вървя.

 

И не искам любов виртуална...

Не! Не искам фалшива храна -

зная, съвсем аз не съм идеална,

но съм много достойна - ЖЕНА!

 

към Н.Ж.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??