Аз съм...
Във поезия аз ще обличам -
всеки трепетно грейнал мой ден.
На света, който много обичам,
ще напомням със стих аз за мен...
Няма мъжки сърца да разпалвам,
стига само да тупка едно...
А искриците пак ще раздавам -
те са радост за всяко око
Не, поете... Не съм подпалвачка...
Мога огън да паля, без дим...
От пожара оставам на крачка -
не е нужно да изгорим...
А за сълзите... Как да ти кажа?
Те не са за разбити мечти...
Идват силно, когато обичам -
нима тъй не обичаш и ти?
Любовта си е болка... безспорно,
аз обаче на болка търпя...
Искам я жадно и не илюзорно -
истинска щом е, към нея вървя.
И не искам любов виртуална...
Не! Не искам фалшива храна -
зная, съвсем аз не съм идеална,
но съм много достойна - ЖЕНА!
към Н.Ж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
